samira (Мариа)
33 38
Nov 3, 2007, 12:36 PM

Лично 

  Poetry » White poetry
1284 1 2

А вече писна ми да се преструвам,
смея се, когато ми е страшно
и само затаявам  дъх... сълзата да преглътна
и пак да се усмихна.
Представяте си колко съм самотна,
на никого не мога да разкажа,
сърцето ми със марля да превърже,
на рамо нечие да си поплача.
Зная, че сама съм си виновна,
мълчанието понякога е знак на слабост,
да беше грешка, че да я поправя,
годините назад да върна.

© Мариа All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??