А вече писна ми да се преструвам,
смея се, когато ми е страшно
и само затаявам дъх... сълзата да преглътна
и пак да се усмихна.
Представяте си колко съм самотна,
на никого не мога да разкажа,
сърцето ми със марля да превърже,
на рамо нечие да си поплача.
Зная, че сама съм си виновна,
мълчанието понякога е знак на слабост,
да беше грешка, че да я поправя,
годините назад да върна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up