samira (Мариа)
33 38
3.11.2007 г., 12:36 ч.

Лично 

  Поезия » Бели стихове
1247 1 2

А вече писна ми да се преструвам,
смея се, когато ми е страшно
и само затаявам  дъх... сълзата да преглътна
и пак да се усмихна.
Представяте си колко съм самотна,
на никого не мога да разкажа,
сърцето ми със марля да превърже,
на рамо нечие да си поплача.
Зная, че сама съм си виновна,
мълчанието понякога е знак на слабост,
да беше грешка, че да я поправя,
годините назад да върна.

© Мариа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??