25 янв. 2011 г., 20:44  

Лично

1.9K 0 1


Лично

Тръгни към залеза,
ела при мен.
Докосни сърцето ми,
тоз храм сломен.

Почувствай силата,
умряла там.
Погледай кръста ми,
горящ със плам.

Докосвай чувствата,
                              на вятъра разпилени,                             
избоди очите ми,
до болка натъжени.

Опипай ми косите,
влажни от кръвта,
усети на гърдите
дали топла е плътта.

И недей да ме питаш
защо да е нощем.
За бога, недей пита...
Дали обичам още?

 

 

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирела Шопова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...