Лично

Тръгни към залеза,
ела при мен.
Докосни сърцето ми,
тоз храм сломен.

Почувствай силата,
умряла там.
Погледай кръста ми,
горящ със плам.

Докосвай чувствата,
                              на вятъра разпилени,                             
избоди очите ми,
до болка натъжени.

Опипай ми косите,
влажни от кръвта,
усети на гърдите
дали топла е плътта.

И недей да ме питаш
защо да е нощем.
За бога, недей пита...
Дали обичам още?