25.01.2011 г., 20:44  

Лично

1.8K 0 1


Лично

Тръгни към залеза,
ела при мен.
Докосни сърцето ми,
тоз храм сломен.

Почувствай силата,
умряла там.
Погледай кръста ми,
горящ със плам.

Докосвай чувствата,
                              на вятъра разпилени,                             
избоди очите ми,
до болка натъжени.

Опипай ми косите,
влажни от кръвта,
усети на гърдите
дали топла е плътта.

И недей да ме питаш
защо да е нощем.
За бога, недей пита...
Дали обичам още?

 

 

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирела Шопова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...