25 ene 2011, 20:44  

Лично

1.9K 0 1


Лично

Тръгни към залеза,
ела при мен.
Докосни сърцето ми,
тоз храм сломен.

Почувствай силата,
умряла там.
Погледай кръста ми,
горящ със плам.

Докосвай чувствата,
                              на вятъра разпилени,                             
избоди очите ми,
до болка натъжени.

Опипай ми косите,
влажни от кръвта,
усети на гърдите
дали топла е плътта.

И недей да ме питаш
защо да е нощем.
За бога, недей пита...
Дали обичам още?

 

 

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирела Шопова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...