25 ene 2011, 20:44  

Лично

1.8K 0 1


Лично

Тръгни към залеза,
ела при мен.
Докосни сърцето ми,
тоз храм сломен.

Почувствай силата,
умряла там.
Погледай кръста ми,
горящ със плам.

Докосвай чувствата,
                              на вятъра разпилени,                             
избоди очите ми,
до болка натъжени.

Опипай ми косите,
влажни от кръвта,
усети на гърдите
дали топла е плътта.

И недей да ме питаш
защо да е нощем.
За бога, недей пита...
Дали обичам още?

 

 

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирела Шопова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...