Лично
Тръгни към залеза,
ела при мен.
Докосни сърцето ми,
тоз храм сломен.
Почувствай силата,
умряла там.
Погледай кръста ми,
горящ със плам.
Докосвай чувствата,
на вятъра разпилени,
избоди очите ми,
до болка натъжени.
Опипай ми косите,
влажни от кръвта,
усети на гърдите
дали топла е плътта.
И недей да ме питаш
защо да е нощем.
За бога, недей пита...
Дали обичам още?
© Мирела Шопова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
