16 июл. 2015 г., 18:25

Линейка за облаково болни

626 0 13

 

 

 

    ЛИНЕЙКА ЗА ОБЛАКОВО БОЛНИ

 

 

Линейката на слънцето пристига,

с лъчите си разбутва всеки облак,

но глътка слънчев въздух не достига

за лек на перманентната ти болка.


И вятър санитар изравя чувства,

затрупани под тежестта на НЕ-та.

С електро-трепетликов шок раздрусва

застиналите в теб мечти комети.


Изгърбеният ден се извисява

с осанка богатирска над забрани.

Животът е разбрал, че заслужаваш

да се пребори с чуждите закани.


Линейката на слънцето е вече

на път към други облаково болни.

Дано си осъзнал, добри човече,

че си с душа, кодирана с фриволност.




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Магде, зарадва ме с коментара си, благодаря ти!
  • линейка за облаково болни... как си го казала само...
    уникален стих, мила Мария... прегръщам те..
  • Доче, както винаги си изключително оригинална и ме прегръщаш с думите си!
    Ваня, Ивон - след вашите коментари се почувствах като автор, получил награда за оригиналност! Благодаря ви!
  • Хубаво, оригинално!
  • Лечебният подход е уникален -
    (без направления,пари и губивремие).
    И ГИНЕС би го оценил навярно
    Аз аплодирам оптимизма в тази тема!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...