16.07.2015 г., 18:25

Линейка за облаково болни

628 0 13

 

 

 

    ЛИНЕЙКА ЗА ОБЛАКОВО БОЛНИ

 

 

Линейката на слънцето пристига,

с лъчите си разбутва всеки облак,

но глътка слънчев въздух не достига

за лек на перманентната ти болка.


И вятър санитар изравя чувства,

затрупани под тежестта на НЕ-та.

С електро-трепетликов шок раздрусва

застиналите в теб мечти комети.


Изгърбеният ден се извисява

с осанка богатирска над забрани.

Животът е разбрал, че заслужаваш

да се пребори с чуждите закани.


Линейката на слънцето е вече

на път към други облаково болни.

Дано си осъзнал, добри човече,

че си с душа, кодирана с фриволност.




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Магде, зарадва ме с коментара си, благодаря ти!
  • линейка за облаково болни... как си го казала само...
    уникален стих, мила Мария... прегръщам те..
  • Доче, както винаги си изключително оригинална и ме прегръщаш с думите си!
    Ваня, Ивон - след вашите коментари се почувствах като автор, получил награда за оригиналност! Благодаря ви!
  • Хубаво, оригинално!
  • Лечебният подход е уникален -
    (без направления,пари и губивремие).
    И ГИНЕС би го оценил навярно
    Аз аплодирам оптимизма в тази тема!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...