Jul 16, 2015, 6:25 PM

Линейка за облаково болни

  Poetry » Other
629 0 13

 

 

 

    ЛИНЕЙКА ЗА ОБЛАКОВО БОЛНИ

 

 

Линейката на слънцето пристига,

с лъчите си разбутва всеки облак,

но глътка слънчев въздух не достига

за лек на перманентната ти болка.


И вятър санитар изравя чувства,

затрупани под тежестта на НЕ-та.

С електро-трепетликов шок раздрусва

застиналите в теб мечти комети.


Изгърбеният ден се извисява

с осанка богатирска над забрани.

Животът е разбрал, че заслужаваш

да се пребори с чуждите закани.


Линейката на слънцето е вече

на път към други облаково болни.

Дано си осъзнал, добри човече,

че си с душа, кодирана с фриволност.




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Магде, зарадва ме с коментара си, благодаря ти!
  • линейка за облаково болни... как си го казала само...
    уникален стих, мила Мария... прегръщам те..
  • Доче, както винаги си изключително оригинална и ме прегръщаш с думите си!
    Ваня, Ивон - след вашите коментари се почувствах като автор, получил награда за оригиналност! Благодаря ви!
  • Хубаво, оригинално!
  • Лечебният подход е уникален -
    (без направления,пари и губивремие).
    И ГИНЕС би го оценил навярно
    Аз аплодирам оптимизма в тази тема!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...