19 июн. 2007 г., 20:57

Липса

737 0 0

                                
                    Бягах от тъмнината, за да срещна светлина.

                    Не намерих смисъл, не открих истинското, което търсих.

                    Сгреших пред Бога и пред себе си заради теб.

                    Грях ли си ти или благодат?


                   В задъненa улица се озовах  на кръстопът.

                   Там разпънат на кръст, целия в кръв.
                   Раните ми кървят, а очите ми сълзят.

                   Сам със себе си тихо плача...


                  Викам за помощ, никой не ме чува.

                  Всички ли са глухи или аз онемях?

                  Търсих вечността, търсих радостта.

                  Отново съм сам и се боря за глътка въздух.


                  Устните ми са жадни за твоите.

                  Очите ми те търсят навсякъде и за теб блестят.

                  Ти изчезна някъде с моята душа, отлетя.

                  Върни ми я отново или ме вземи при себе си.


                 Липсва ми тя, но ми липсваш и ти, затова по-добре ме намери.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бен Ар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....