Липса
ето я
през прозореца
пристъпва тихо
без покана
тихомълком
на рамото ми
ръката си студена слага
и невъзмутимо
с пустота
и вледеняващ хлад
изпълва въздуха
около мен
а е толкова уютно топла
сгушена
и звездно звънка
щом е споделена
с теб
нощта
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ласка Александрова Все права защищены