15 мар. 2017 г., 22:40

Липса

757 0 1

липсваш ми. 
безусловно
страшно
бедствено
непосилно
неизмеримо
несъществуващо
невиждано
много.

 

липсваш ми, 
когато дърветата цъфтят;
когато кокичетата увяхват;
когато бебе се усмихва

 

липсваш ми, 
щом чуя болния вик
на просяк
или мяукането
на бездетна котка.

 

липсваш ми, 
а светът всячески ми показва,
че животът продължава
и без теб.

 

но как, единствен мой,
се иска от мен
да продължа

 

без теб?....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елисавета Емилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Екзистенциални въпроси на които човек сам намира решение...с любов! Успех!😍

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...