Mar 15, 2017, 10:40 PM

Липса

764 0 1

липсваш ми. 
безусловно
страшно
бедствено
непосилно
неизмеримо
несъществуващо
невиждано
много.

 

липсваш ми, 
когато дърветата цъфтят;
когато кокичетата увяхват;
когато бебе се усмихва

 

липсваш ми, 
щом чуя болния вик
на просяк
или мяукането
на бездетна котка.

 

липсваш ми, 
а светът всячески ми показва,
че животът продължава
и без теб.

 

но как, единствен мой,
се иска от мен
да продължа

 

без теб?....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елисавета Емилова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Екзистенциални въпроси на които човек сам намира решение...с любов! Успех!😍

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...