15.03.2017 г., 22:40

Липса

761 0 1

липсваш ми. 
безусловно
страшно
бедствено
непосилно
неизмеримо
несъществуващо
невиждано
много.

 

липсваш ми, 
когато дърветата цъфтят;
когато кокичетата увяхват;
когато бебе се усмихва

 

липсваш ми, 
щом чуя болния вик
на просяк
или мяукането
на бездетна котка.

 

липсваш ми, 
а светът всячески ми показва,
че животът продължава
и без теб.

 

но как, единствен мой,
се иска от мен
да продължа

 

без теб?....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елисавета Емилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Екзистенциални въпроси на които човек сам намира решение...с любов! Успех!😍

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...