15 mar 2017, 22:40

Липса

767 0 1

липсваш ми. 
безусловно
страшно
бедствено
непосилно
неизмеримо
несъществуващо
невиждано
много.

 

липсваш ми, 
когато дърветата цъфтят;
когато кокичетата увяхват;
когато бебе се усмихва

 

липсваш ми, 
щом чуя болния вик
на просяк
или мяукането
на бездетна котка.

 

липсваш ми, 
а светът всячески ми показва,
че животът продължава
и без теб.

 

но как, единствен мой,
се иска от мен
да продължа

 

без теб?....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елисавета Емилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Екзистенциални въпроси на които човек сам намира решение...с любов! Успех!😍

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...