Липса

15 mar 2017, 22:40

Poesía » De amor, Verso libre

469 0 1

липсваш ми.
безусловно
страшно
бедствено
непосилно
неизмеримо
несъществуващо
невиждано
много.

липсваш ми,
когато дърветата цъфтят;
когато кокичетата увяхват;
когато бебе се усмихва

липсваш ми,
щом чуя болния вик
на просяк
или мяукането
на бездетна котка.

липсваш ми,
а светът всячески ми показва,
че животът продължава
и без теб.

но как, единствен мой,
се иска от мен
да продължа

без теб?....

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-03-16T07:19:57+02:00

Екзистенциални въпроси на които човек сам намира решение...с любов! Успех!😍