15 mar 2017, 22:40

Липса

756 0 1

липсваш ми. 
безусловно
страшно
бедствено
непосилно
неизмеримо
несъществуващо
невиждано
много.

 

липсваш ми, 
когато дърветата цъфтят;
когато кокичетата увяхват;
когато бебе се усмихва

 

липсваш ми, 
щом чуя болния вик
на просяк
или мяукането
на бездетна котка.

 

липсваш ми, 
а светът всячески ми показва,
че животът продължава
и без теб.

 

но как, единствен мой,
се иска от мен
да продължа

 

без теб?....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елисавета Емилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Екзистенциални въпроси на които човек сам намира решение...с любов! Успех!😍

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...