Липсваш
Липсваш в тишината моя,
в стаята ми тихо е без теб,
липсваш в тъмнината,
дланите ми стискат лед...
Липсваш под завивката ми тежка,
дето бил си неведнъж
и с отронваща въздишка
търся аромата ти на мъж.
Липсва шепотът в ухото,
тръпките, пълзящи по гърба,
огънчето, стоплящо сърцето,
и страха да ходя по ръба...
Липсва светлинка, надежда,
че завинаги ще бъдеш мой,
връзката ни, като тънка прежда,
с възелчета малки спой...
Липсва вярата, че утре
пак ще чуя твоя глас,
ала зная, че дълбоко вътре
във душата ти живея аз...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирена Георгиева Все права защищены
