renika67 (Ирена Георгиева) renika67 (Ирена Георгиева)
150
May 13, 2011, 12:41 AM

Липсваш

  Poetry » Love
1.3K 0 7

Липсваш в тишината моя,

в стаята ми тихо е без теб,

липсваш в тъмнината,

дланите ми стискат лед...

Липсваш под завивката ми тежка,

дето бил си неведнъж

и с отронваща въздишка

търся аромата ти на мъж.

Липсва шепотът в ухото,

тръпките, пълзящи по гърба,

огънчето, стоплящо сърцето,

и страха да ходя по ръба...

Липсва светлинка, надежда,

че завинаги ще бъдеш мой,

връзката ни, като тънка прежда,

с възелчета малки спой...

Липсва вярата, че утре

пак ще чуя твоя глас,

ала зная, че дълбоко вътре

във душата ти живея аз...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0