Липсваш
Липсваш в тишината моя,
в стаята ми тихо е без теб,
липсваш в тъмнината,
дланите ми стискат лед...
Липсваш под завивката ми тежка,
дето бил си неведнъж
и с отронваща въздишка
търся аромата ти на мъж.
Липсва шепотът в ухото,
тръпките, пълзящи по гърба,
огънчето, стоплящо сърцето,
и страха да ходя по ръба...
Липсва светлинка, надежда,
че завинаги ще бъдеш мой,
връзката ни, като тънка прежда,
с възелчета малки спой...
Липсва вярата, че утре
пак ще чуя твоя глас,
ала зная, че дълбоко вътре
във душата ти живея аз...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
