22 мая 2006 г., 09:43

Липсваш ми!

1.3K 0 4
  • Липсваш ми, липсва ми погледът ти,
    който ме прави добра и безгрижна.
    Като морска вълна, която се разлива,
    търсейки брега, така те търся в нощта,
    да се докосна до теб - липсваш ми!
    Една неизвестна обич, поникнала в мен,
    разцъфтяла и нежна - липсваш ми!
    Как да заспивам след дългият ден?
    Теб те няма до мен, а искам те!
    Посадена си в мене, любов... и обичам те!
    Телефон и писма, твоите думи в нощта
    ме приспиват и нежно ме галят,
    а те няма до мен, няма те... Ето, капва сълза.
    За кого ли е тя? За мен или теб? Забрави -
    вече  е много късно, а аз съм сама.
    Мислите  към теб все летят и мълвят,
    липсваш ми, имам нужда от теб.... сега.
    Нощта отнесе моите мисли, те към теб летят,
    а ти, моя любов, чу ли на сълзите ми песента
    и видя ли моята болка в тази сълза?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...