Липсваш ми много, завинаги
Липсваш ми всеки ден,
Изгарям в лед студен...
Пръстта от мен те отне -
Скръб и жал сърцето ми превзе...
Вкъщи теб те няма, а
Агонията е голяма...
Шумят листата леко -
Мисълта отива надалеко и
Изведнъж надежда ума ми обзема, но
Морето не е море без вълни -
Няма да те върнат мойте сълзи...
Обръщайки се назад виждам голямата празнота,
Гордостта единствена ме спасява от света, а
Омразата запълни вече моята душа и
Зората пред мен се черней...
А ангел като птица крилата около мен се рей -
Върви напред, в ухото ми нашепва, но
Извиращата болка в сърцето не секва и
Никога не спря нещо в мен тъй силно да трепка...
Губих аз и ще продължавам да губя, но защо
Изгубих точно теб?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Петровская Все права защищены
