decarabia (Красимира Петровская) decarabia (Красимира Петровская)
1 24
May 21, 2009, 9:11 PM

Липсваш ми много, завинаги

  Poetry » Other
2.2K 0 3

Липсваш ми всеки ден,
Изгарям в лед студен...
Пръстта от мен те отне -
Скръб и жал сърцето ми превзе...
Вкъщи теб те няма, а
Агонията е голяма...
Шумят листата леко -

Мисълта отива надалеко и
Изведнъж надежда ума ми обзема, но

Морето не е море без вълни -
Няма да те върнат мойте сълзи...
Обръщайки се назад виждам голямата празнота,
Гордостта единствена ме спасява от света, а  
Омразата запълни вече моята душа и

Зората пред мен се черней...
А ангел като птица крилата около мен се рей -
Върви напред, в ухото ми нашепва, но
Извиращата болка в сърцето не секва и
Никога не спря нещо в мен тъй силно да трепка...
Губих аз и ще продължавам да губя, но защо
Изгубих точно теб?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Петровская All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0