Липсваш ми много, завинаги

May 21, 2009, 9:11 PM

Poetry » Other

1914 0 3

Липсваш ми всеки ден,
Изгарям в лед студен...
Пръстта от мен те отне -
Скръб и жал сърцето ми превзе...
Вкъщи теб те няма, а
Агонията е голяма...
Шумят листата леко -

Мисълта отива надалеко и
Изведнъж надежда ума ми обзема, но

Морето не е море без вълни -
Няма да те върнат мойте сълзи...
Обръщайки се назад виждам голямата празнота,
Гордостта единствена ме спасява от света, а
Омразата запълни вече моята душа и

Зората пред мен се черней...
А ангел като птица крилата около мен се рей -
Върви напред, в ухото ми нашепва, но
Извиращата болка в сърцето не секва и
Никога не спря нещо в мен тъй силно да трепка...
Губих аз и ще продължавам да губя, но защо
Изгубих точно теб?

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

monceto (Моника Цветанова)

2009-05-24T22:38:32+03:00

Браво душко,много е хубаво!Само така... твоя вечна любов - Моо {}
stef_bobi (Яна)

2009-05-21T21:37:02+03:00

Много, много реално, тъжно! Искрени прегръдки!
Жулли (Юлия Димитрова)

2009-05-21T21:26:35+03:00

Тъжно ми стана. Не питай защо, гледай напред! Прегръщам те, Вержиния.