26 окт. 2020 г., 01:27

Лирични капризи...

422 0 3

 

Лирични капризи...

 

1.

Аз тръгвам от предчувствията во́ден

към огънят на твоята Стихия,

студено е в Живота, който водя

и искам топлина да си открия...

 

2.

От „неизвестното“ в очите ти смутени

душевна топлина си търся о́ще,

понеже дълги са и са студени –

самотните ми тъжни, мъжки но́щи!...

 

3.

... А до мене вятър любопитен:

Обичаш ли я?“ – тихо ме попита.

... Осъзнах изгубената свобода,

но без да мисля му отвърнах: „Да!“...

 

25.10.2020.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...