26.10.2020 г., 1:27

Лирични капризи...

416 0 3

 

Лирични капризи...

 

1.

Аз тръгвам от предчувствията во́ден

към огънят на твоята Стихия,

студено е в Живота, който водя

и искам топлина да си открия...

 

2.

От „неизвестното“ в очите ти смутени

душевна топлина си търся о́ще,

понеже дълги са и са студени –

самотните ми тъжни, мъжки но́щи!...

 

3.

... А до мене вятър любопитен:

Обичаш ли я?“ – тихо ме попита.

... Осъзнах изгубената свобода,

но без да мисля му отвърнах: „Да!“...

 

25.10.2020.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...