Лирични капризи...
1.
Аз тръгвам от предчувствията во́ден
към огънят на твоята Стихия,
студено е в Живота, който водя
и искам топлина да си открия...
2.
От „неизвестното“ в очите ти смутени
душевна топлина си търся о́ще,
понеже дълги са и са студени –
самотните ми тъжни, мъжки но́щи!...
3.
... А до мене вятър любопитен:
„Обичаш ли я?“ – тихо ме попита.
... Осъзнах изгубената свобода,
но без да мисля му отвърнах: „Да!“...
25.10.2020.
© Коста Качев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
