12 янв. 2008 г., 00:52

Листо 

  Поэзия
730 0 4
Листо

Пада листо в нощта.
Самотно, върху мръсната земя.
Вчера беше лъскаво
и на слънцето се смееше,
а сега стои заринато в калта.
Тъжен край. Тъжна съдба.

А то си мислеше,
че ще живее вечно,
че ще го полюшва вятърът завинаги.
Не е живот това.
До вчера знаеше защо се е родило,
защо живее.

А днес стои само,
заринато в калта.
Но не е тъжно то.
Още вяра и... наивност го изпълват.
Мисли, че ще иде в рая – рая за листа.

© Мери Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за милите думи. Ако има предложения как да пооправя малко композицията, казвайте. Хах това все пак съм го писала на 15 ...
  • "Рая за листа" - екстравагантно решение Това ми хареса най-много!
  • хубаво е...много.
    с обич, Мери.
  • Браво!!Мъдро!!!Чудесно написано!!!Поздравявам те, Мери!!!
Предложения
: ??:??