Листо
Листо
Пада листо в нощта.
Самотно, върху мръсната земя.
Вчера беше лъскаво
и на слънцето се смееше,
а сега стои заринато в калта.
Тъжен край. Тъжна съдба.
А то си мислеше,
че ще живее вечно,
че ще го полюшва вятърът завинаги.
Не е живот това.
До вчера знаеше защо се е родило,
защо живее.
А днес стои само,
заринато в калта.
Но не е тъжно то.
Още вяра и... наивност го изпълват.
Мисли, че ще иде в рая – рая за листа.
Пада листо в нощта.
Самотно, върху мръсната земя.
Вчера беше лъскаво
и на слънцето се смееше,
а сега стои заринато в калта.
Тъжен край. Тъжна съдба.
А то си мислеше,
че ще живее вечно,
че ще го полюшва вятърът завинаги.
Не е живот това.
До вчера знаеше защо се е родило,
защо живее.
А днес стои само,
заринато в калта.
Но не е тъжно то.
Още вяра и... наивност го изпълват.
Мисли, че ще иде в рая – рая за листа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Всички права запазени
Това ми хареса най-много!
