Листо
Пада листо в нощта.
Самотно, върху мръсната земя.
Вчера беше лъскаво
и на слънцето се смееше,
а сега стои заринато в калта.
Тъжен край. Тъжна съдба.
А то си мислеше,
че ще живее вечно,
че ще го полюшва вятърът завинаги.
Не е живот това.
До вчера знаеше защо се е родило, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up