1 сент. 2020 г., 16:44

Литнало лято

508 0 0

Литнало лято
 

По ветровете споменът ти пращам
от лятото на влюбената нощ.
Иска ми се пак да я разказвам
на рамото на влюбен в мене мъж.

 

Вечерница, да пръска светлина
между трепета на вплетените пръсти,
да попива в меката трева
чувството, че още ще ме търсиш.

 

До дъба - твойта мъжка гордост
още има дъх на теменуги,
не е пръснал вятърът в пръстта
усещането, че някой се е любил.

 

Помниш ли? Или да разказвам
на звездите свидетели, без думи-
там на прага на литналото лято
пътищата ни сърдито се изгубиха.

 

Пак се връща вятърът привечер
и спомени красиво оживяват. 
В танц на пеперуденото време - 
ако още ме обичаш и желаеш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...