Литнало лято
По ветровете споменът ти пращам
от лятото на влюбената нощ.
Иска ми се пак да я разказвам
на рамото на влюбен в мене мъж.
Вечерница, да пръска светлина
между трепета на вплетените пръсти,
да попива в меката трева
чувството, че още ще ме търсиш.
До дъба - твойта мъжка гордост
още има дъх на теменуги,
не е пръснал вятърът в пръстта ...