1.09.2020 г., 16:44

Литнало лято

506 0 0

Литнало лято
 

По ветровете споменът ти пращам
от лятото на влюбената нощ.
Иска ми се пак да я разказвам
на рамото на влюбен в мене мъж.

 

Вечерница, да пръска светлина
между трепета на вплетените пръсти,
да попива в меката трева
чувството, че още ще ме търсиш.

 

До дъба - твойта мъжка гордост
още има дъх на теменуги,
не е пръснал вятърът в пръстта
усещането, че някой се е любил.

 

Помниш ли? Или да разказвам
на звездите свидетели, без думи-
там на прага на литналото лято
пътищата ни сърдито се изгубиха.

 

Пак се връща вятърът привечер
и спомени красиво оживяват. 
В танц на пеперуденото време - 
ако още ме обичаш и желаеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...