8 дек. 2016 г., 22:37
Заспал си сякаш преди хиляди години.
Душата ти умирала болезнено през вековете.
Затрупан в счупения свят от рими,
в смеха на яростта и страховете.
Очите ти замръзнали в търсене,
уловени в примката на коварното време.
Лицето ти изпито е от чакане
тялото ти нова глътка въздух да поеме.
Крадец ли си на сънища в нощите дълбоки,
дошъл за отмъщение "Здравей" да каже?
Ловец ли си така свиреп, с ръце жестоки,
излязъл съдниците грешни да накаже? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация