Заспал си сякаш преди хиляди години.
Душата ти умирала болезнено през вековете.
Затрупан в счупения свят от рими,
в смеха на яростта и страховете.

Очите ти замръзнали в търсене,
уловени в примката на коварното време.
Лицето ти изпито е от чакане
тялото ти нова глътка въздух да поеме.

Крадец ли си на сънища в нощите дълбоки,
дошъл за отмъщение "Здравей" да каже?
Ловец ли си така свиреп, с ръце жестоки,
излязъл съдниците грешни да накаже?

Кръвта ти ври ли щом целта прихванеш?
Пресъхналото гърло почва ли да стяга?
С какво очакване в нощта да гониш
жертвата, започнала да бяга...

Ловецът как превръща се в хищник
щом тялото в лова започне да гори.
Вълкът мени и козината си, и нравът,
ала кръвта му вълча си стои.