Луд копнеж
Не ми отваряй входната врата,
за мен са тайните отвори.
Не се хаби със чувство за вина,
не ползвам даже асансьори.
Не ми застилай топлото кресло,
сама заспивам вечер на открито.
Очите две са, сърцето е едно –
понякога със жлъч пропито.
Не ми дарявай късче хляб,
от днес не прося милостиня.
Животът ми на полети е пре-богат,
душата ми – обвита с тел бодлива.
И трудно ще ме разбереш,
не виждам в бяло, нито в черно.
Любовта е просто луд копнеж,
а всеки следващ път е за последно!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Танева Все права защищены
...
