Луд копнеж
Не ми отваряй входната врата,
за мен са тайните отвори.
Не се хаби със чувство за вина,
не ползвам даже асансьори.
Не ми застилай топлото кресло,
сама заспивам вечер на открито.
Очите две са, сърцето е едно –
понякога със жлъч пропито.
Не ми дарявай късче хляб,
от днес не прося милостиня.
Животът ми на полети е пре-богат,
душата ми – обвита с тел бодлива.
И трудно ще ме разбереш,
не виждам в бяло, нито в черно.
Любовта е просто луд копнеж,
а всеки следващ път е за последно!
© Десислава Танева All rights reserved.
...
