Луд копнеж
Не ми отваряй входната врата,
за мен са тайните отвори.
Не се хаби със чувство за вина,
не ползвам даже асансьори.
Не ми застилай топлото кресло,
сама заспивам вечер на открито.
Очите две са, сърцето е едно –
понякога със жлъч пропито.
Не ми дарявай късче хляб,
от днес не прося милостиня.
Животът ми на полети е пре-богат,
душата ми – обвита с тел бодлива.
И трудно ще ме разбереш,
не виждам в бяло, нито в черно.
Любовта е просто луд копнеж,
а всеки следващ път е за последно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
...
