12 июн. 2006 г., 12:58

Лудо Биле /на Дали /

1K 0 3
Подковен ритъм,
стар файтон.
Мъгла и някаква река.
Годината е странно стара,
а мястото - незнайно де...
Кочияшът, в странни дрехи,
уморени - белите коне.
В сумрак изплува спяща гара,
гара... с излаз на море.
Вълни се плискат по перона,
а вятърът разпръсква ги навред.
Вагони са застинали като в икона,
а хората - с протегнати ръце.
Часовници навред са окачени,
и най-спрелият всред тях съм аз...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Барон фон Микрофон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...