12 jun 2006, 12:58

Лудо Биле /на Дали /

  Poesía
1.1K 0 3
Подковен ритъм,
стар файтон.
Мъгла и някаква река.
Годината е странно стара,
а мястото - незнайно де...
Кочияшът, в странни дрехи,
уморени - белите коне.
В сумрак изплува спяща гара,
гара... с излаз на море.
Вълни се плискат по перона,
а вятърът разпръсква ги навред.
Вагони са застинали като в икона,
а хората - с протегнати ръце.
Часовници навред са окачени,
и най-спрелият всред тях съм аз...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Барон фон Микрофон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...