12.06.2006 г., 12:58

Лудо Биле /на Дали /

1K 0 3
Подковен ритъм,
стар файтон.
Мъгла и някаква река.
Годината е странно стара,
а мястото - незнайно де...
Кочияшът, в странни дрехи,
уморени - белите коне.
В сумрак изплува спяща гара,
гара... с излаз на море.
Вълни се плискат по перона,
а вятърът разпръсква ги навред.
Вагони са застинали като в икона,
а хората - с протегнати ръце.
Часовници навред са окачени,
и най-спрелият всред тях съм аз...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Барон фон Микрофон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...