Jun 12, 2006, 12:58 PM

Лудо Биле /на Дали /

  Poetry
1K 0 3
Подковен ритъм,
стар файтон.
Мъгла и някаква река.
Годината е странно стара,
а мястото - незнайно де...
Кочияшът, в странни дрехи,
уморени - белите коне.
В сумрак изплува спяща гара,
гара... с излаз на море.
Вълни се плискат по перона,
а вятърът разпръсква ги навред.
Вагони са застинали като в икона,
а хората - с протегнати ръце.
Часовници навред са окачени,
и най-спрелият всред тях съм аз...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Барон фон Микрофон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...