Лудост е
Да топлиш
С огън чуждата душа
Да светиш
С пламък в светлина
Сърце в шепи да държиш
Без да изгориш
Бос
През тръни да вървиш
Като прокървиш
Да мислиш че цъфтиш
Лудост е
Звезди да сваляш в очите
Лудост е
Да тръпнат устните
Да те изгаря залезът
Да прескочиш
Бариерата на прелеза
Лудост е
Как обичам
Да съм луд
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомир Деничин Все права защищены
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
Поздрав, Любо!