5 февр. 2024 г., 17:21

Лудостта, без която не можем

861 2 7

ЛУДОСТТА, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ

 

Хладни неони с безизразен грим

пръскат фалшива и скучна реклама.

Плъзват фантоми из пътя незрим.

Искам да бягам, но изходи няма.

 

Сви се небето – готово за взрив 

А пък в душата ми – купчина слама.

Ако сега драсна клечка кибрит,

дали ще остане камък връз камък?

 

Кой ли среднощ е нашарил зида –

цветен осъмна и в щури графити?

Може би луд е, но не е беда –

тъжно е само, че ще ги проспите.

 

Ах, ако можех очи да ви дам,

тънка искрица в душите да пална,

може би ще потвърдите, че: – Да,

много красив е светът без нормални.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...