5 февр. 2024 г., 17:21

Лудостта, без която не можем

857 2 7

ЛУДОСТТА, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ

 

Хладни неони с безизразен грим

пръскат фалшива и скучна реклама.

Плъзват фантоми из пътя незрим.

Искам да бягам, но изходи няма.

 

Сви се небето – готово за взрив 

А пък в душата ми – купчина слама.

Ако сега драсна клечка кибрит,

дали ще остане камък връз камък?

 

Кой ли среднощ е нашарил зида –

цветен осъмна и в щури графити?

Може би луд е, но не е беда –

тъжно е само, че ще ги проспите.

 

Ах, ако можех очи да ви дам,

тънка искрица в душите да пална,

може би ще потвърдите, че: – Да,

много красив е светът без нормални.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...