Лудостта, без която не можем
ЛУДОСТТА, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ
Хладни неони с безизразен грим
пръскат фалшива и скучна реклама.
Плъзват фантоми из пътя незрим.
Искам да бягам, но изходи няма.
Сви се небето – готово за взрив
А пък в душата ми – купчина слама.
Ако сега драсна клечка кибрит,
дали ще остане камък връз камък?
Кой ли среднощ е нашарил зида –
цветен осъмна и в щури графити?
Може би луд е, но не е беда –
тъжно е само, че ще ги проспите.
Ах, ако можех очи да ви дам,
тънка искрица в душите да пална,
може би ще потвърдите, че: – Да,
много красив е светът без нормални.
© Валентина Йотова All rights reserved.
