Лудостта ми не е за отричане

Поэзия

1.2K 1 8

Аз зная колко пъти съм ранила,
пред мене хоризонтът е далечен.
Кой броил е колко пъти съм простила,
след мене пътят е пътека вечна...

Аз зная, че и много съм отнела
... как ли може да се върнеш?
Колко ли назаем съм приела?
На завоя можеш ли да се обърнеш?

Аз зная, че и ти си някъде отнет,
така, както сянката на скитник.
А споменът, отново в мислите приет,
кланя се на болката, която го пречисти...

Пречиства и сълзите ми отровни,
когато вечер ранила съм душата...
Чашите треперят главоломно,
а сутрин троши се шишето от ръката,

че и тя трепети от разруха,
а очите ми се молят да не ги отварям,
когато искам отново да съм друга
и лъжите си във мене да затварям...

Да не казвам и ранените слова,
казани дори от немите,
на една съмнително отишла си душа,
с очи, по-невиждащи от тез на слепите...

И слабите ще бъдат силни,
щом аз си тръгвам от едно обичане.
Не смей да ме наричаш "мила",
лудостта ми не е за отричане...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

~iSkRiCa~ (Свобода)

Обичам да ми четеш на глас стиховете си. Пленително е
А този - повече от всякога.

2009-01-11T23:44:22+02:00
natiii (Наташа Басарова)

Грабна ме този стих!Великолепен е!Поздрав,Ди!Весела Нова година!

2008-12-30T09:27:03+02:00
Morgana (Ди)

Лудостта за която аз говоря не е породена от страх да приемеш някого или да го разбереш... Лудостта тук е опит да изразя себе си, без да визирам никого друг!

2008-12-28T08:41:50+02:00
johnny_t (Иван Тодоров)

Всеки носи лудостта в себе си, въпросът е обаче как я осъзнаваш. Дали лудостта не е просто един отказ да разбереш някого или страх от това? Това те обърква и от там идва основния проблем (ако разбира се я приемаш като проблем)!
Желая ти опитомяване на "лудите" мисли!

2008-12-28T00:50:14+02:00
vanila_n (Виолета)

произведението определено си струва!

2008-12-28T00:18:25+02:00