Лудостта ми не е за отричане
Аз зная колко пъти съм ранила,
пред мене хоризонтът е далечен.
Кой броил е колко пъти съм простила,
след мене пътят е пътека вечна...
Аз зная, че и много съм отнела
... как ли може да се върнеш?
Колко ли назаем съм приела?
На завоя можеш ли да се обърнеш?
Аз зная, че и ти си някъде отнет,
така, както сянката на скитник.
А споменът, отново в мислите приет,
кланя се на болката, която го пречисти...
Пречиства и сълзите ми отровни,
когато вечер ранила съм душата...
Чашите треперят главоломно,
а сутрин троши се шишето от ръката,
че и тя трепети от разруха,
а очите ми се молят да не ги отварям,
когато искам отново да съм друга
и лъжите си във мене да затварям...
Да не казвам и ранените слова,
казани дори от немите,
на една съмнително отишла си душа,
с очи, по-невиждащи от тез на слепите...
И слабите ще бъдат силни,
щом аз си тръгвам от едно обичане.
Не смей да ме наричаш "мила",
лудостта ми не е за отричане...
пред мене хоризонтът е далечен.
Кой броил е колко пъти съм простила,
след мене пътят е пътека вечна...
Аз зная, че и много съм отнела
... как ли може да се върнеш?
Колко ли назаем съм приела?
На завоя можеш ли да се обърнеш?
Аз зная, че и ти си някъде отнет,
така, както сянката на скитник.
А споменът, отново в мислите приет,
кланя се на болката, която го пречисти...
Пречиства и сълзите ми отровни,
когато вечер ранила съм душата...
Чашите треперят главоломно,
а сутрин троши се шишето от ръката,
че и тя трепети от разруха,
а очите ми се молят да не ги отварям,
когато искам отново да съм друга
и лъжите си във мене да затварям...
Да не казвам и ранените слова,
казани дори от немите,
на една съмнително отишла си душа,
с очи, по-невиждащи от тез на слепите...
И слабите ще бъдат силни,
щом аз си тръгвам от едно обичане.
Не смей да ме наричаш "мила",
лудостта ми не е за отричане...
© Ди All rights reserved.
