Morgana (Ди)
188 202
27.12.2008 г., 23:01 ч.

Лудостта ми не е за отричане 

  Поезия
870 1 8
Аз зная колко пъти съм ранила,
пред мене хоризонтът е далечен.
Кой броил е колко пъти съм простила,
след мене пътят е пътека вечна...

Аз зная, че и много съм отнела
... как ли може да се върнеш?
Колко ли назаем съм приела?
На завоя можеш ли да се обърнеш?

Аз зная, че и ти си някъде отнет,
така, както сянката на скитник.
А споменът, отново в мислите приет,
кланя се на болката, която го пречисти...

Пречиства и сълзите ми отровни,
когато вечер ранила съм душата...
Чашите треперят главоломно,
а сутрин троши се шишето от ръката,

че и тя трепети от разруха,
а очите ми се молят да не ги отварям,
когато искам отново да съм друга
и лъжите си във мене да затварям...

Да не казвам и ранените слова,
казани дори от немите,
на една съмнително отишла си душа,
с очи, по-невиждащи от тез на слепите...

И слабите ще бъдат силни,
щом аз си тръгвам от едно обичане. 
Не смей да ме наричаш "мила",
лудостта ми не е за отричане...

© Ди Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Обичам да ми четеш на глас стиховете си. Пленително е
    А този - повече от всякога.
  • Грабна ме този стих!Великолепен е!Поздрав,Ди!Весела Нова година!
  • Лудостта за която аз говоря не е породена от страх да приемеш някого или да го разбереш... Лудостта тук е опит да изразя себе си, без да визирам никого друг!

  • Всеки носи лудостта в себе си, въпросът е обаче как я осъзнаваш. Дали лудостта не е просто един отказ да разбереш някого или страх от това? Това те обърква и от там идва основния проблем (ако разбира се я приемаш като проблем)!
    Желая ти опитомяване на "лудите" мисли!
  • произведението определено си струва!
  • аз мисля че не е нужно да се гледат грешките,а това дали като цяло произведението си струва...на мен лично ми харесва
  • "разруха" - поправено е
  • "разхура"?
Предложения
: ??:??