5 дек. 2011 г., 14:28

Лулата на риска 

  Поэзия » Философская
588 0 13

Кой ли удря с камшика на времето

и пришпорва жребците ни дни -

уж все пътя държи, но дилемите

като знаци стърчат, и мечти...

 

канят в малка пътечка каретата

и житейският тропот шепти:

„Щом  пътуваш, съдбата ти клета

може с  камъче да изхвърчи

 

в онзи свят, дето все го сънуваш –

остров, вдигнат от твоята вяра -

с кораб чуден душата да плува,

а дъхът ти  компаса да гали...

 

и платната да пукат от искане,

вятър див във очите да пари,

капитанът –  лулата на риска

с топлина  от мига да запали...”

 

 

 

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??