ekstasis (Михаил Цветански)
589 5067
5.12.2011 г., 14:28 ч.

Лулата на риска 

  Поезия » Философска
590 0 13

Кой ли удря с камшика на времето

и пришпорва жребците ни дни -

уж все пътя държи, но дилемите

като знаци стърчат, и мечти...

 

канят в малка пътечка каретата

и житейският тропот шепти:

„Щом  пътуваш, съдбата ти клета

може с  камъче да изхвърчи

 

в онзи свят, дето все го сънуваш –

остров, вдигнат от твоята вяра -

с кораб чуден душата да плува,

а дъхът ти  компаса да гали...

 

и платната да пукат от искане,

вятър див във очите да пари,

капитанът –  лулата на риска

с топлина  от мига да запали...”

 

 

 

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??