Лулата на риска
Кой ли удря с камшика на времето
и пришпорва жребците ни дни -
уж все пътя държи, но дилемите
като знаци стърчат, и мечти...
канят в малка пътечка каретата
и житейският тропот шепти:
„Щом пътуваш, съдбата ти клета
може с камъче да изхвърчи
в онзи свят, дето все го сънуваш –
остров, вдигнат от твоята вяра -
с кораб чуден душата да плува,
а дъхът ти компаса да гали...
и платната да пукат от искане,
вятър див във очите да пари,
капитанът – лулата на риска
с топлина от мига да запали...”
© Михаил Цветански All rights reserved.
