Dec 5, 2011, 2:28 PM

Лулата на риска 

  Poetry » Phylosophy
647 0 13
Кой ли удря с камшика на времето
и пришпорва жребците ни дни -
уж все пътя държи, но дилемите
като знаци стърчат, и мечти...
канят в малка пътечка каретата
и житейският тропот шепти:
„Щом пътуваш, съдбата ти клета
може с камъче да изхвърчи
в онзи свят, дето все го сънуваш –
остров, вдигнат от твоята вяра -
с кораб чуден душата да плува,
а дъхът ти компаса да гали... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Random works
: ??:??