9 дек. 2009 г., 22:39

Луна 

  Поэзия » Другая
775 0 6

 

 

 

 

 

 

 

Луната изгря

и аз стъпих на малката лунна пътека.

Целунах очите на твоята малка звезда.

От лъчите й взех и станах лъчиста и лека..

Вселената кротко заспа

 и самотна поех към безкрая,

а просто търсех си сродна душа,

с която безспир да мечтая.

Луната се скри... притъмня

и посоката вярна изгубих.

Как разчитах на тази луна!

Всичко бързо потъна в заблуди...

© Паула Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??