Луната изгря
и аз стъпих на малката лунна пътека.
Целунах очите на твоята малка звезда.
От лъчите й взех и станах лъчиста и лека..
Вселената кротко заспа
и самотна поех към безкрая,
а просто търсех си сродна душа,
с която безспир да мечтая.
Луната се скри... притъмня
и посоката вярна изгубих.
Как разчитах на тази луна!
Всичко бързо потъна в заблуди...
© Паула Петрова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
