paula (Паула Петрова)
72 926
Dec 9, 2009, 10:39 PM

Луна 

  Poetry » Other
776 0 6

 

 

 

 

 

 

 

Луната изгря

и аз стъпих на малката лунна пътека.

Целунах очите на твоята малка звезда.

От лъчите й взех и станах лъчиста и лека..

Вселената кротко заспа

 и самотна поех към безкрая,

а просто търсех си сродна душа,

с която безспир да мечтая.

Луната се скри... притъмня

и посоката вярна изгубих.

Как разчитах на тази луна!

Всичко бързо потъна в заблуди...

© Паула Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??