13 дек. 2013 г., 21:01

Луната 

  Поэзия » Пейзажная
460 0 3
Нощта е на смяна, денят отива да спи,
а звездите златни гордо небето кичат,
вечерта пак набързо светлината изпи –
лъчи през прозорците само надничат.
Мигновени сребристи светулки сее
от утихналата между звездите жарава,
луната неуловима своето лице вее –
през нощите по небесната морава.
Със студен поглед всяка нощ чезне,
самотна или между облаци-другари,
на самотата отвръща – когато блесне,
на любовта хвърля сенки като загари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Все права защищены

Предложения
: ??:??