Луната

13 дек. 2013 г., 21:01

Поэзия » Пейзажная

361 0 3

Нощта е на смяна, денят отива да спи,

а звездите златни гордо небето кичат,

вечерта пак набързо светлината изпи –

лъчи през прозорците само надничат.

Мигновени сребристи светулки сее

от утихналата между звездите жарава,

луната неуловима своето лице вее –

през нощите по небесната морава.

Със студен поглед всяка нощ чезне,

самотна или между облаци-другари,

на самотата отвръща – когато блесне,

на любовта хвърля сенки като загари.